Училищен вестник-ПТГ "Цар Симеон Велики", гр. Търговище

Аз се уча, старая и много умея,
внимавайки в час,
за каквото трябва да се смея,
закъснявайки, тичам завчас.


Моят втори дом е училището,
щом съм ученик, сътворява се становището,
да срещам нови приятели, ученици,
спазвайки правилата, заедно с моите съученици.


Винаги ще има училищна радост,
там се научавам на труд,
преминава моята младост,
усещайки топлината и никакъв студ.


Радвам се, това е моето начало,
пораствам, започвам всичко отначало,
училището свое помня,
съучениците помагат ми да се опомня.


От век на век - училището съществува,
искам да се върна, но виждам какво ми струва,
проумявам го - ,,Ум не се купува”,
опомням се и виждам реалността,
винаги се сещам за „дома”, дори в безкрайността.


Училището си има своя край,
Аз го нося в сърцето,
живея в приказка, някакъв мой рай,
оставих се на мястото, където
в мен се сливат душата и морето.


Къде си, мое училище, мое вечно..?
С радост винаги те искам,
без теб се чувствам някак безсърдечен,
с последни сили към вратите твои тичам…


Къде се крие моята душа,
обляна в обич и в безкрайност вечна,
когато спомням си за моето училище,
което моят храм е и моето светилище!

Иван - Александър, 11в клас